Високата общителност че кучето представя по отношение на други животни и към човека, е било и продължава да бъде важен обект на изследване за науката. Добро доказателство за това е изследването, публикувано наскоро от списанието Наука Авансите, който заключава, че споменатата общителност е свързана с генетичен компонент.
Проучването
Воден от еволюционен биолог Бриджит фон Холд, група експерти от университета в Принстън решиха да изследват хромозомната област, свързана с общителността на тези животни. Липсата на това от своя страна причинява синдром на Уилямс-Беурен (WBS) при хората, вроден по характер и характеризиращ се с хиперсоциално поведение.
За това бяха анализирани ДНК и поведението на няколко домашни кучета и сиви вълци, социализирани от човека, както и характеристиките на различни породи, каталогизирани от Американския киноложки клуб. Изследователите извършиха комуникативност и упражнения за решаване на проблеми.
Una de las pruebas más destacables fue la de hacer que cada animal abriera, sin ninguna ayuda, una caja que guardaba una recompensa en su interior. Todo ello en presencia de un ser humano que mantenía una actitud neutra. Los expertos pudieron comprobar que los perros se interesaron la mayor parte del tiempo en la persona, a diferencia de los lobos.
Tras analizar todos los datos, los expertos concluyeron que los Гени GTF2I и GTF2IRD1 изглежда са свързани с свръхобществеността при кучетата, ключов елемент на опитомяването, който ги отличава от вълците.
Резултатите
Според самата Бриджит фон Холд тези резултати „могат да обяснят разликите в поведението между кучета и вълци, като по този начин улесняват тяхното съжителство с хората“. В тази област обаче предстоят много изследвания и очевидно опитомяване това не е чисто генетичен въпрос, както обяснява ученият: “Ние не казваме, че сме открили мутацията, която контролира общителността на кучетата.” Гените са обусловени от външни фактори, които ги активират или инхибират. Според експерти обаче тази линия на изследване може да доведе до големи открития.